Болка

Етиология и патогенеза на ревматоиден артрит

Артикулната патология се отнася до най-належащите проблеми на съвременната медицина. Всяка година броят на възпалителните заболявания расте, на първо място сред които е ревматоидният артрит. Това е системно автоимунно заболяване на съединителната тъкан с прогресивно увреждане на апарата на ставата. Предвид изключително важната роля на този патологичен процес е необходимо да се разбере защо болестта възниква и какви механизми са включени в нейното развитие. Етиологията и патогенезата на ревматоидния артрит са интересни не само за медицински работници, но и обикновените хора, защото никой не е имунизиран от тези проблеми.

Епидемиология

Етиология и патогенеза на ревматоиден артрит

ВАЖНО 👩‍⚕️
Прекомерното доверие към лекарите, които се стремят да ви излекуват в продължение на 10 години, но никога не успяват да го направят, това е неизбежно за зрелите хора. Всъщност ставите, хондрозата и цялата скелетна система могат да бъдат много добре ...

Около 1% от населението страда от ревматоиден артрит. Разпространението на патологията няма отделни географски особености – тя е регистрирана в която и да е част на света. Загубата на ставите може да започне на всяка възраст, започвайки от 16-годишна възраст, а с времето честотата на заболяване се увеличава само. Трябва да се отбележи, че върхът на дебюта на артрита пада върху периода от 40 до 50 години и най-вече жените страдат от тях (3 пъти по-често от мъжете).

Етиология

Секторът на медицината, който проучва произхода и условията на появата на болестта, се нарича етиология. Що се отнася до ставната патология, за много артрити, например инфекциозни, реактивни или ревматични, има пряка причина за развитието на възпалителни реакции – микробен агент. Той служи като основен фактор, предизвикващ каскада от патологични реакции в тъканите. Но с ревматоиден артрит все още не е в състояние да идентифицира специфичен етиологичен момент. Известно е обаче, че болестта може да дебютира под влияние на следните фактори:

  • Инфекциозна патология.
  • Хипотермията.
  • Наранявания на ставите.
  • Хормонална реорганизация на тялото.
  • Емоционален стрес.

Те са само външни стимули, под влиянието на които се активират дълбоките механизми на тази патология. Същевременно ролята на генетичното предразположение към ревматоиден артрит е най-доказана.

Етиологията на ревматоидния артрит не е напълно установена, но болестта може да се развие под влияние на различни фактори върху генетично предразположен организъм.

Генетични фактори

Етиология и патогенеза на ревматоиден артрит

Установено е, че заболяването е по-вероятно да се развие при хора, чиито роднини вече са болни от ревматоиден артрит. Тази вероятност е 3-8 пъти по-висока от тази в популацията. Освен това рискът от развитие на заболяването е много висок при единични и двустранни близнаци. Но, за разлика от наследствената патология, предразположението към ревматоиден артрит се определя не от един ген, а от няколко или комбинации, различни за всеки пациент.

Основната стойност за образуването на ревматоиден артрит е основният комплекс за хистосъвместимост (HLA). Неговите гени участват в имунния отговор, като представят чужди антигени на Т-лимфоцитите и стимулират активирането на последния. Най-силната връзка се отбелязва в района на HLA от клас II. Ревматоидният артрит е свързан с гени превоз HLA-DR1 и HLA-DR4 – ги идентифицират почти 90% от случаите. Това е свързано с идентификацията на главни хистосъвместими антигени на последователност общо аминокиселина отговаря за автоимунно агресия и предразположение към заболяване. Освен това, комуникация запис между локуси HLA-DR4 и производство на ревматоиден фактор, антитела за протеини tsitrullinovym, бързи промени прогресия ерозивни в ставите, а оттам и тежестта на заболяването.

Други патогени са свързани с други гени, които регулират експресията и посоката на имунните отговори. Те кодират отделни биологични вещества, участващи в механизма на ревматоиден артрит:

  • Тумор некрозис фактор-алфа (TNF-a).
  • Имуноглобулини (Ig).
  • Интерлевкини (IL-1, IL-3, IL-4, IL-10).
  • Кортикотропин-освобождаващ фактор (CRF).

Също така, съществува предположение, че податливостта към заболяване се причинява от забавяне резолюция на остро възпаление, поради което става хронична, преминаващ през автоимунно механизъм. Но въпреки важността на генетичното предразположение, неговият принос към общата етиология на артрита е сравнително малък – не повече от 30%. Затова изследването на болестта все още продължава и учените не престават да се надяват да определят основната причина за ревматоиден артрит.

Важна роля при появата на ревматоиден артрит се дължи на наследственото предразположение – при повечето пациенти се идентифицират асоциации с гени, кодиращи имунни отговори.

Ролята на инфекцията

Като се има предвид значението на инфекциозния фактор при други артрити, се обсъжда и неговият начален ефект и ревматоиден процес в ставите. Пациентите често показват увеличение на антителата срещу херпес вируси (Epstein-Barr) или анаеробни бактерии (протеази). Но до днес няма убедителни доказателства в полза на етиологичната роля на всички микроорганизми. На теория не може да се изключи ефектът от хронична инфекция, която все още не е идентифицирана.

Патогенеза

Етиология и патогенеза на ревматоиден артрит

Ревматоидният артрит е възпалителна патология, при развитието на която важността на автоимунния компонент е голяма. Основният патологичен процес е унищожаването на ставния хрущял и костните клетки на променената синовиална мембрана. Артритът обаче не се ограничава до местните промени, предизвиквайки различни системни реакции. Следните фактори показват имунокомпетентността на заболяването:

  • Връзка с гените на HLA комплекса.
  • Наличието на имунни клетки в синовиалната мембрана.
  • Идентификация на ревматоидния фактор в ставите и кръвта.
  • В-лимфоцитно-индуцирани извън-ставни лезии.
  • Ефективността на имуносупресивните лекарства.

Патогенезата на ревматоидния артрит, т.е. механизмът на развитие на заболяването, е многоетапен и включва голям брой биологично активни вещества.

Лезия на ставите

Съвременните теории за патогенезата на ревматоидния артрит се основават на две допълващи се понятия. Първата е изградена около определящата роля на Т-лимфоцитите и цитокините, а втората обяснява неимунните механизми на развитието на болестта. Най-вероятно те отразяват само различните етапи на заболяването – съответно ранно и късно.

Процеси на иницииране

Като се има предвид общите аспекти в развитието на ревматоиден артрит, следва да се отбележи множество съвместни клетки и техните произведени биологично активни вещества, които стимулират тъкан допълнително преобразуване: възпаление, пролиферация, неоваскуларизация и прогресия на тумора унищожаване. Те включват:

  • Макрофаги, фибробласти, дендритни клетки.
  • Т- и В-лимфоцити.
  • Моноцити, синовиоцити, хондроцити.
  • Проинфламаторни цитокини (TNF-a, IL-1, IL-6, IL-8, IL-12, у-интерферон).

След поглъщане на екзогенни или ендогенни антигени активирани клетки с макрофагов връзка чужд агент, които абсорбират и представя Т-лимфоцити. Неотдавна, чувствителност, директно или чрез производството на цитокини засяга фибробласти, които секретират про-възпалителни вещества, които стимулират растежа и пролиферацията на синовиоцитите, моноцити и хондроцити, включени в разрушаването на ставните тъкани.

Загубата на ставите с ревматоиден артрит се инициира от клетъчно-цитокиновите реакции на имунната система.

По-нататъшно развитие

Етиология и патогенеза на ревматоиден артрит

В допълнение към самите имунни реакции, други интраартикуларни процеси, които са пряко или косвено свързани с тях, се считат за важни аспекти на патогенезата при ревматоиден артрит:

  • Ангиогенезата.
  • Миграция на левкоцити.
  • Апоптоза.
  • Възпаление.
  • Унищожаване на тъканите.

Образуването на нови съдове и клетъчната пролиферация се осъществяват под влияние на синовиоцитно синтезирани вещества (растежни фактори на ендотелиоцитите, фибробластите и тромбоцитите). В допълнение, хипоксията има активиращ ефект. Прогресията на неутрофилите и моноцитите до фокуса на бъдещото възпаление се стимулира от цитокини и хемокини.

По този начин има пролиферация на синовиалната мембрана, която придобива признаци на туморен растеж. Ревматоидни панусови форми – смес от новообразувани съдове и клетки, при които се нарушават механизмите на апоптоза (програмирана смърт). Това води до неконтролирана прогресия на тъканите и е централната връзка на неимунната концепция за патогенезата на артрита.

Панаусът е отговорен за директното унищожаване на ставите. Той прониква в хрущяла, субхондралната кост и дори в лигаментите. Клетките, които са в основата на такова образуване – фибробласти и синовиоцитите – генерират множество ензими, които разграждат съвместно тъкан (колагеназа, желатиназа, протеаза, стромелизин). Те унищожават колаген и протеогликани, които формират основата на хрущяла матрица и подлежащата кост са активирани остеокласти. Мигрираните левкоцити и цитокиновата стимулация инициират и поддържат вътреартикуларно възпаление при ревматоиден артрит.

Заболяването на ставите при ревматоиден артрит се дължи на комбинация от няколко патогенетични моменти.

Системни прояви

Етиология и патогенеза на ревматоиден артрит

В допълнение към промените в клетъчната връзка на имунитета, ревматоидният процес се характеризира с хуморални реакции. След представянето на антигена, В-лимфоцитите се активират чрез трансформиране в плазмоцити. Последните синтезират антитела (IgM, IgG, IgA), които чрез свързване с чужди частици образуват имунни комплекси. Те могат да съдържат ревматоиден фактор – автоантитяло на собствените им глобулини.

Имунните комплекси проникват в кръвния поток и се установяват в тъкани, съдържащи макрофаги със съответните рецептори. В резултат на това последните освобождават цитокини и хемокини, които инициират клетъчна миграция. Ревматоидният фактор също активира системата на комплемента и е стимулант на кининната система, което води до възпаление в съдовата стена (васкулит) и околните тъкани. В по-късни етапи подобни процеси се записват във вътрешните органи: бъбрек, сърце, черен дроб, стомашно-чревен тракт.

По този начин етиологията и патогенезата на заболяването са доста различни. Това се проявява в клиничната картина, особено при очевидни системни реакции. Процесите, които формират основата на ревматоидния артрит, не могат да бъдат пренебрегнати, защото ефективността на терапията директно зависи от правилното приложение на терапевтичните агенти.

ВАЖНО 👩‍⚕️
Опитах всички, всички рецепти от народната медицина, от разтриване с чесън, вани за крака и гимнастика до компрес с урина. Не мога да кажа, че нещо ми помогна особено.  Решението дойде неочаквано ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *