Методи за лечение на болката в малката кост в лакътната става

Болестта на малките кости при флексия на лакътната става е заболяване, което може да доведе до силна болка и ограничени движения. То често се среща при хора, които се занимават с атлетични дейности или изпитват повишено натоварване върху лакътната става.

Съществуват няколко вида лечение на това заболяване. Едно от тях е консервативното лечение, което включва използването на противовъзпалителни лекарства, физиотерапевтични процедури и ортопедични обувки. Това може да намали възпалението и болковия синдром, както и да подобри общото състояние на пациента.

Ако обаче болката е продължителна и силна и няма подобрение от консервативното лечение, може да се назначи хирургична интервенция. В такива случаи се извършва операция за отстраняване на причината за заболяването на малките кости. Най-често се използват методите на артроскопията и отворената хирургия, при които се извършва възстановяване на увредените тъкани и възстановяване на нормалното функциониране на ставата.

Трябва да се помни, че самолечението може да влоши състоянието. Ето защо е важно да се консултирате със специалист, за да получите точна диагноза и да определите най-добрия метод на лечение.

В обобщение, изборът на метод за лечение на заболяване на малките кости в лакътната става зависи от степента на увреждане, наличието на други заболявания и индивидуалните характеристики на пациента. Основното е да се потърси навреме помощ от лекар и да се следват неговите препоръки, за да се избегнат усложнения и да се върнете към активен живот.

Първоначален преглед за определяне на заболяването на малката костна кост в лакътната става

За да се диагностицира заболяването на малката кост в лакътната става, се извършва първоначален преглед на пациента. По време на този преглед лекарят събира анамнеза, преглежда мястото на заболяването и извършва няколко теста, за да определи естеството и степента на увреждане на малката кост.

Събиране на анамнеза

Лекарят задава на пациента въпроси, свързани със симптомите на заболяването и механизма на увреждането. Важно е да се установи кога е възникнала болката в лакътната става, какви движения и натоварвания водят до засилване на болката, както и да се установи евентуалното наличие на предишни травми или заболявания, които могат да окажат влияние върху състоянието на малката кост.

Изследване на мястото на заболяването

Лекарят внимателно преглежда лакътната става и областта, в която се намира малката кост. Той търси признаци на възпаление, подуване, зачервяване на кожата и промени във формата и размера на ставата. Лекарят може също така да извърши палпация, за да определи дали мястото на нараняване е болезнено.

Тестове за определяне на естеството и степента на увреждане на малка кост

За по-точно определяне на естеството и степента на травмата на малката кост лекарят може да извърши няколко теста. Например:

• Тест на Рийз – пациентът извършва активно стискане и разтваряне на юмрука с максимално стисната ръка. Ако е налице увреждане на малката кост, се появява болезнен синдром.
• Тест на Воронов – пациентът се опитва да извърши супинация и пронация на предмишницата със свита ръка и флексия в лакътя. Ако има увреждане на малката костица, се наблюдава ограничаване на движенията или болков синдром.
• Тест на Кохер – пациентът сяда с изправена ръка и стиснат юмрук. Лекарят се опитва да сгъне средния показалец на пациента. Ако има увреждане на малката кост, се наблюдава болезненост и ограничаване на движението.

Лекарят може да назначи и рентгенови снимки, ядрено-магнитен резонанс или други инструментални изследвания, за да определи по-точно състоянието на малката кост и наличието на други увреждания.

Професионална идентификация и диагностика на симптомите

За правилното лечение на заболяването на малките кости в лакътната става е необходимо професионално определяне на симптомите и точна диагноза. Важно е да се обърнете към квалифициран лекар ортопед, който ще може да определи причината за болката и да назначи ефективно лечение.

Идентифициране на симптомите

Първата стъпка в диагностицирането на заболяването на малките кости в лакътната става е идентифицирането на симптомите. Един от основните симптоми е болката в областта на лакътната става. Болката може да бъде остра, но по-често идва в различна степен на интензивност и продължителност. Освен това при движение на ръката може да се усеща скърцане или щракане.

Други симптоми, които могат да бъдат свързани с болестта на малките кости, са подуване, зачервяване и свръхчувствителност в областта на лакътя.

Диагноза

След установяване на симптомите лекарят ще извърши диагностика, за да определи точната причина за състоянието. Диагнозата може да включва:

• Визуална инспекция и преглед на лакътя;
• Проверка на подвижността на лакътя;
• Палпация на областта на лакътя за откриване на болезненост и възможни деформации;
• инструментални изследвания, като рентгенография, ЯМР или ултразвук;
• Лабораторни изследвания за изключване на други възможни причини за болката.

Въз основа на диагностичните резултати лекарят ще може да постави точна диагноза и да предпише подходящо лечение. Важно е да не отлагате посещението при лекар още при първите симптоми, за да избегнете усложнения и да възстановите здравето си.

Различни методи за консервативно лечение на заболяване на малките кости в лакътната става

Заболяването на малките кости в лакътната става може да доведе до значителна болка и ограничена функция на ръката. В началните етапи на заболяването консервативното лечение може да бъде доста ефективно.

1. Почивка и ограничаване на натоварването

В случай на заболяване на малките кости е важно да се позволи на ставата да почине и да се излекува. Трябва да ограничите натоварването на ръката, да избягвате движения, които причиняват болка и травмират ставата. Може да е полезно да използвате шина или превръзка, за да държите ставата в покой.

2. Физиотерапия

Физиотерапевтичните процедури могат да помогнат за намаляване на възпалението, подобряване на кръвообращението и стимулиране на заздравяването на тъканите. Използваните техники могат да включват ултразвук, лазерна терапия, електростимулация и други.

3. Използване на медикаменти

Може да бъдат предписани аналгетици и противовъзпалителни лекарства за облекчаване на болката и намаляване на възпалението в лакътната става. В някои случаи може да се наложи прилагането на антиревматични лекарства или курс от локални инжекции с глюкокортикостероиди.

4. Упражнения за възстановяване на функцията

След като острите симптоми на заболяването на малката кост в лакътя бъдат облекчени, е важно да се започнат упражнения, които ще помогнат за възстановяване на подвижността и силата на ръката. Физиотерапевтът може да изготви индивидуална програма за упражнения, за да възстанови функционалността на ставата.

5. Използване на поддържащи устройства

В някои случаи използването на поддържащи устройства, като еластични превръзки или ортези, може да бъде полезно за стабилизиране на ставата и намаляване на натоварването върху нея.

6. Терапевтичен масаж и терапевтични упражнения

Масажът и специализираните упражнения могат да помогнат за укрепване на мускулите около лакътната става и да подобрят кръвообращението в областта. Редовният терапевтичен масаж и упражненията могат да насърчат бързото възстановяване и да предотвратят повторната поява на заболяването на малките кости.

Използване на физиотерапия и лекарствена терапия

Методите на физиотерапия и лекарствена терапия се използват широко при лечението на малките кости в лакътя. Те осигуряват подобряване на кръвообращението, облекчават възпалението и болковия синдром, както и стимулират регенерацията на тъканите и укрепват ставата.

Физиотерапия

Един от основните методи на физиотерапия при лечението на заболяването на малките кости в лакътната става е ултразвуковата терапия. Този метод се основава на използването на въздействие на ултразвукови вълни с определена честота върху болезнената област. Ултразвуковата терапия спомага за подобряване на микроциркулацията, засилване на метаболитните процеси в тъканите и отпускане на мускулите.

Често се използва и електрофореза, която позволява лекарствата да се инжектират директно в засегнатата става. Това позволява да се постигне максимален терапевтичен ефект, като се сведат до минимум нежеланите реакции за организма.

Други методи на физиотерапия, които могат да се използват при заболяване на малка кост в лакътната става, са магнитотерапия, лазерна терапия, терапия с ударни вълни и други. При избора на метод на физиотерапия е необходимо да се вземат предвид етапът и естеството на заболяването, състоянието на пациента и други фактори.

Медикаментозна терапия

Медикаментозната терапия включва използването на различни медикаменти за лечение и облекчаване на симптомите на заболяването на малката кост в лакътната става. Основните групи лекарства, които могат да се използват, включват: – лекарствени продукти за лечение на костите на лакътя:

• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) – те помагат за намаляване на възпалението и болката;
• глюкокортикостероидни лекарства – те са мощни противовъзпалителни средства и могат да се използват в случай на засилени прояви на заболяването;
• хондропротектори – те помагат за възстановяване и защита на ставния хрущял;
• аналгетици – те облекчават болката и подобряват благосъстоянието на пациента.

При избора на медикаментозна терапия лекарствата и тяхната дозировка се подбират индивидуално въз основа на стадия на заболяването, възрастта и състоянието на пациента.

Важно е да се отбележи, че самолечението с медикаменти може да бъде опасно и да доведе до нежелани странични ефекти. Ето защо е необходимо да се консултирате с лекар, преди да започнете да приемате каквото и да е лекарство.

Хирургично лечение при пациенти със заболяване на малката кост в лакътя

Заболяването на малката кост в лакътя е състояние, при което малката кост в лакътната става се уврежда или възпалява. Тя е разположена в задната част на лакътя и играе важна роля за поддържане на стабилността на ставата. Ако малката кост е увредена или наранена, това може да доведе до болка, ограничени движения и намалена обща функция на ставата.

Възможности за хирургично лечение

За пациентите със заболяване на малката костица в лакътя има различни възможности за хирургично лечение. Изборът на конкретна процедура зависи от тежестта на увреждането, възрастта на пациента, общото му състояние и предпочитанията му. Те включват:

• Артроскопска реконструкция на малка костица: процедура, при която хирургът използва артроскоп, за да отстрани увредена малка костица и да я замени с имплант или присадка.
• Артродеза на малката костица: процедура, при която се използва фиксираща пластина или винтове, за да се фиксира увредената кост в определена позиция, за да се осигури стабилност на ставата.
• Хирургично отстраняване на малка костица: процедура, при която хирургът отстранява увредената малка костица, освобождавайки ставните повърхности от болката и ограниченото движение.

Очаквани резултати и рехабилитация

Резултатите от хирургичното лечение зависят от избраната процедура, тежестта на увреждането и общото състояние на пациента. В повечето случаи пациентите съобщават за намалена болка, подобрена подвижност и възстановяване на цялостната функция на ръката и лакътя.

След операцията пациентите обикновено се нуждаят от рехабилитационна програма, включваща физиотерапия, за да възстановят силата, гъвкавостта и функционалността на ставата. Продължителността на рехабилитацията зависи от вида на процедурата и индивидуалните характеристики на пациента.

Заключение

Хирургичното лечение на пациенти със заболяване на малките кости в лакътната става предоставя ефективни възможности за премахване на болката, подобряване на движението и възстановяване на функционалността на ставата. Конкретният метод ще бъде избран в зависимост от индивидуалните характеристики на пациента и препоръката на лекаря.

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ:

Епикондилитът може да се развие и на фона на дегенеративно-дистрофични заболявания на опорно-двигателния апарат: артроза, остеохондроза и др. При предписването на лекарства се вземат предвид видът на болката, нейната сила, наличието на усложнения. В случай на сериозна травма може да се наложи хирургична намеса, последвана от използването на специални ортопедични средства – превръзка, гипс, бинт, ортеза.

Боли малка кост в лакътната става; как да лекуваме болка при сгъване на лакътната става.

ОплакванияСлед внезапно дръпване или издърпване на ръката, например при опит да се предпази детето от падане или след вдигане на детето за ръцете от седнало положение, понякога може да се чуе щракване или жертвата да забележи, че нещо се е разместило. Непосредствено след това се появява болка от външната страна на лакътната става и детето отказва да използва ръката.

ПрегледПредмишницата винаги е пронирана, а лакътната става е в лека флексия. Детето не използва ръката. Флексията и екстензията са ограничени. Супинацията е значително ограничена и болезнена.

Обяснение: сублуксация на главата на лъчевата кост. Настъпва внезапно след рязко подръпване или издърпване на ръката, нарича се още "лакът на седящия". Пръстеновидният лигамент се разтяга в резултат на надлъжно придърпване, когато лакътната става е екстензирана (фиг. 1) и ставата е заключена в положение на пронация. Това е една от най-често срещаните травми при деца под 4-годишна възраст.

Фигура 1. Механизъм на сублуксация на главата на лъчевата кост: (а) Нормално. (б) Радиалната глава се издърпва през пръстеновидния лигамент в резултат на надлъжно теглене на ръката в екстензия в лакътната става.

Тази ситуация се развива най-често при деца на възраст от 1 до 3 години и почти никога не се наблюдава при деца над 5-годишна възраст. Сублуксацията на главата на лъчевата кост се среща по-често при момичетата и е по-характерна за лявата лакътна става.

Първична помощЛечението се състои в коригиране на сублуксацията чрез хиперпронация на предмишницата или чрез леко сгъване на лакътната става до 90° и супинация на предмишницата, докато се натиска главата на лъчевата кост с първия пръст. По време на манипулацията се чува щракване и пациентът изпитва усещането, че нещо "си идва на мястото".

Специализирано лечение: сублуксация на главата на лъчевата кост. След репозиционирането на главата на лъчевата кост лакътната става се обездвижва с гипсова превръзка в 90° флексия и максимална супинация. Ако сублуксацията се повтори, което се случва в 5 % от случаите, се налага имобилизация за 2 до 3 седмици.

ОплакванияСлед хвърляне на топка детето се оплаква от болка във външната част на лакътната става. Понякога децата отбелязват, че не могат да изпънат напълно ръката в лакътя.

Изследване: болка при палпация във външната част на лакътната става. В някои случаи се наблюдава ограничение на екстензията в рамките на 10-20° и леко ограничение на флексията в лакътната става.

Обяснение:И двете състояния се развиват в резултат на асептична некроза на главичката на раменната кост на фона на локално нарушено кръвоснабдяване.

• Болест на Panner. При деца под 10-годишна възраст костният фрагмент с нарушено кръвоснабдяване не се отделя, което показва болест на Panner.

• Дисектиращ остеохондрит на главичката на раменната кост. Това състояние се характеризира с отделяне на фрагменти и обикновено се развива на възраст между 13 и 17 години.

Фигура 2: Дисектиращ остеохондрит на главата на раменната кост (стрелка).

Първична медицинска помощ: спонтанно оздравяване обикновено се наблюдава при деца под 10-годишна възраст. Важно е да се изключат спортовете с хвърляне. На по-големите деца се предписва почивка за 6-8 седмици с използване на поддържаща превръзка. Предписването на физиотерапия не е подходящо.

Оплаквания: болка от вътрешната страна на лакътната става при натоварване. Често се наблюдава при млади спортисти, предимно бейзболисти в САЩ, но могат да бъдат засегнати и волейболисти, хандбалисти и гимнастици.

Освен това може да се появи болка във външната част на ставата, която се дължи на компресиращия ефект на главата на лъчевата кост върху главичката на раменната кост, което може да доведе до остео-хрущялно увреждане.

При липса на патологични промени при стандартната рентгенография е препоръчително да се извърши ЯМР, за да се визуализира остеохондралното увреждане.

Специализирано лечение: лакът на млад бейзболист. При епифизиолиза на медиалния епикондил на раменната кост без разместване се извършва гипсова имобилизация в продължение на 3 седмици. Открита репозиция и фиксация на епикондила е показана, когато изместването е повече от 2 mm.

При наличие на хрущялен дефект на главата на раменната кост може да се обмисли артроскопско отстраняване на свободното вътреставно тяло.

Обяснения, допълнителни изследвания, принципи на първичната помощ, индикации за насочване и специфики на специализираното лечение можете да намерите в отделна статия на уебсайта – моля, използвайте формата за търсене по-горе.

Жалби: болка от вътрешната страна на лакътната става при усилие. Често се наблюдава при млади спортисти, като в САЩ това са предимно бейзболисти, но могат да страдат и волейболисти, хандбалисти и гимнастички.

Симптоми и усложнения

Характерните симптоми на епикондилит са болезнени усещания с определена локализация. При медиалния вариант на заболяването болката се проявява от вътрешната страна на лакътя, а при латералния – от външната страна.

Специализирано лечение: лакът на млад бейзболист. При епифизиолиза на медиалния епикондил на раменната кост без изместване се извършва гипсова имобилизация за 3 седмици. Открито позициониране и фиксиране на епикондила е показано при изместване с повече от 2 mm.

Причини

Причината и за двете форми на епикондилит е мускулното пренапрежение в предмишницата, по-точно в местата на прикрепване на сухожилията към кондилите. По-рядко патологията възниква в случай на директен удар, непривично действие или падане.

Възрастовите промени в тъканите: мускули и сухожилия (окончания на мускулите, прикрепени към костите) допринасят за развитието на заболяването. Постоянното претоварване води до микроувреждания в тях, които с възрастта се лекуват все по-зле. Микроразкъсванията провокират възпалителни процеси, което е съпроводено с развитие на болков синдром.

Друг допринасящ фактор е дисплазията на съединителната тъкан – вродено състояние, което се проявява и в хипермобилност на ставите, сколиоза, плоскостъпие и т.н.

Епикондилитът може да се развие и на фона на дегенеративно-дистрофични заболявания на опорно-двигателния апарат: артроза, остеохондроза и т.н.

ВАЖНО 👩‍⚕️ Опитах всички, всички рецепти от народната медицина, от разтриване с чесън, вани за крака и гимнастика до компрес с урина. Не мога да кажа, че нещо ми помогна особено.  Решението дойде неочаквано ...