Хламидиален артрит

Хламидиалният артрит е автоимунно увреждане на ставите в резултат на инфекция с хламидия (Clamidia trachomatis). Болестта се предава чрез сексуален контакт от болно лице или превозвач. Патологията е част от триадата на Рейер, заедно с уретрит и конюнктивит и е най-честата причина за реактивен артрит. Болестта се проявява при хора в сексуално активна възраст, които обикновено падат на 20-45 години. Мъжете често развиват жива клинична картина, а жените в повечето случаи са асимптоматични носители на патогена.

Механизъм на развитие на болестта

Хламидиалният артрит се отнася до т.нар. „Стерилни“ ставни увреждания. При възпалителния процес се включват съвместната капсула, синовиалната мембрана, хрущяла и съседни части на костта, периартикуларни меки тъкани (сухожилия, сухожилия, мускули). Причиняващият агент обаче не прониква в кухината на ставата, но причинява автоимунно увреждане на анатомичните структури на артикулацията.

Хламидията е грам-отрицателна бактерия, която паразитира вътре в клетката и има повърхностни рецептори, подобни на съединителната тъкан. В някои случаи, след инфекция с хламидии, имунната система се проваля. Той започва да произвежда антитела не само на патогени, но и на клетките на тъканите на техните собствени стави. Този процес се нарича автоимунна реакция и се съпровожда от образуването на циркулиращи имунни комплекси на антиген-антитяло, които атакуват и разрушават съединителната тъкан на мускулно-скелетната система.

Клинична картина

Инфекциозният артрит се развива 30-45 дни след заразяването с хламидии. На първо място има хламидиален уретрит, който се появява 1-3 седмици след интимна комуникация с болен сексуален партньор. По-ярки клинични признаци се наблюдават при мъже, при жените заболяването в повечето случаи е скрито.

Хламидиалната инфекция е често срещана причина за реактивен артрит

Симптомите на лезия на урогениталния тракт включват:

• изгаряне в уретрата или вулвата;
• рези с уриниране;
• често желание за уриниране;
• болка в долната част на корема;
• оскъдна лигавица, понякога с примес на гной, от уретрата или влагалището.

Възпалителната реакция на урогениталния тракт скоро се свързва с увреждане на очите. Патологията продължава с различна степен на тежест и се проявява чрез конюнктивит, блефарит, иридоциклит, увеит.

Симптомите на увреждане на зрителния орган включват:

• сълзене на очите;
• зачервяване на лигавицата (конюнктива);
• фотофобия;
• усещането за чуждо тяло в очите („пясък“, „мота“).

Обезвреждане на очите при артрит с хламидиална природа

Последният етап от развитието на болестта е поражение на ставите. Характерна локализация на патологичния процес е коляното, ставите на глезена, малките стави на крака. С прогресията заболяването може да засегне ръцете, гръбнака в областта на сакроилиачните стави, раменната кост и темпорамандибуларната става.

Симптоми на поражение на мускулно-скелетната система:

• асиметрична локализация – болестта засяга ставата от едната страна на тялото;
• възпалителни промени в ставите – оток на тъканите в патологията, зачервяване на кожата и повишена местна температура;
• възпаление в ставата – се наблюдава в покой, засилва се по време на движение;
• синовит – образуване на ефузия в ставната кухина;
• влошаване на общото здравословно състояние – повишаване на телесната температура, слабост, главоболие, намалена ефективност.

При възпалителния процес обикновено се включва един (моноартрит) или две стави (олигоартитит). Поражението на три или повече артикула (полиартрит) е много по-рядко срещано.

Загуба на ставите на пръстите – подуване и зачервяване на кожата

Появата на симптом в клиничната картина на триата често се нарича болест на Рейтър:

• поражение на урогениталния тракт (уретрит, простатит, цервицит);
• увреждане на зрителния орган (конюнктивит, увеит, иридоциклит);
• поражение на ставите (глезен, коляно, артикулация на крака).

Симтомокомплексът се счита за класически вариант на курса на реактивен артрит, който включва автоимунни лезии на ставите на хламидиновата природа. Понякога клиничната картина протича без увреждане на очите или на пикочната система, или прояви на патология имат латентен поток и не се диагностицират.

По този начин, инфекциозният артрит има няколко етапа на потока:

• инфекциозно-токсичен – се характеризира с възпалителни явления в урогениталния тракт;
• автоимунна – се проявява чрез синтеза на автоимунни комплекси, които увреждат съединителната тъкан с различна локализация.

Поражението опорно-двигателния може да възникне, включваща патологичния процес на кожата (кератодерма), ноктите (пакет чупливи нокти плочи), устната лигавица (улцерозен стоматит), нервна система (полиневропатия, енцефалит), вътрешните органи (сърце, бъбреци).

Диагностика

За откриване на хламидиален артрит се събира анамнеза (история) на заболяването, се описват оплакванията и данните за обективното изследване на пациента, се предписват лабораторни и инструментални методи за изследване.

Артритни стави, стесняващи се на рентгенови лъчи

Лабораторна диагностика:

• често изследване на кръвта – анемия, левкоцитоза (повишаване на броя на белите кръвни клетки), тромбоцитоза (повишен брой на тромбоцитите), ускорена ESR;
• урината – левкоцитурия (увеличение на броя на левкоцитите) microhematuria (външен вид еритроцити), протеинурия (присъствието на протеин), повишена плътност на урината;
• биохимичен анализ на кръвта – появата на С-реактивен протеин, сиалинова киселина, серумукоиди, докато няма ревматоиден фактор;
• изследване на синовиална течност – увеличение на броя на левкоцитите, дължащо се на неутрофили, високо съдържание на протеини, мътност на течността, докато патогените не се откриват;
• серологичен анализ – откриване на антитела в кръвта и течността на ставите на хламидиите;
• смазка от влагалището и уретрата – откриване на наличие на хламидиална инфекция;
• Методът на PCR е откриването на генетичния материал на патогена в изследваната биологична течност.

Инструментална диагностика:

• Рентгеново изследване на ставите – стесняване на ставното пространство, ерозии на хрущяла, загуба на костна маса (пери-ставно остеопороза), костен пролиферация (остеофити);
• CT (компютърна томография), ЯМР (магнитно резонансно изображение) – разкрива патологични промени в костите и периартикуларните меки тъкани;
• артроскопия – ендоскопско изследване на вътрешните структури на ставата, което помага да се видят промените и да се получи материал за биопсия.

През последното десетилетие е доказано връзката между честотата на реактивния артрит и пренасянето на гена HLA-B27, която се наблюдава при 80% от пациентите с тази патология.

Лечебна тактика

Лечението на болестта трябва да започне на ранен етап от патологичния процес. Навременното лечение на лекар намалява вероятността от прогресиране на заболяването и прехода му към хронична повтаряща се форма.

Терапията на артрита е насочена към елиминиране на инфекциозния процес и автоимунната реакция на организма

За лечение на реактивен артрит на Chlamydia се използват консервативни методи, които включват:

1. антибактериални лекарства за лечение на хламидии – най-ефективните лекарства от групата на макролидите, тетрациклините, флуорохинолоните в таблетна или инжекционна форма;
2. нестероидни противовъзпалителни лекарства (NSAIDs) за намаляване на възпалението и премахване на болка в засегнатите стави – целекоксиб, Arcoxia, нимезулид, диклофенак таблетки, инжекции, ректални супозитории;
3. стероидни хормони (глюкокортикоиди) при тежък артрит с интензивна болка и синовит – diprospan, кеналог таблетки или вътреставни инжекции;
4. основни лекарства за намаляване на автоимунното увреждане на тъканите от групата на цитостатици – метотрексат, плаценвил, сулфасалазин за орално приложение;
5. физиотерапевтични процедури за нормализиране на кръвния поток и метаболизма в областта на увреждането – електрофореза с лидаза, магнитотерапия, озоцерит, терапевтична кал, радонова вана;
6. терапевтична гимнастика по време на възстановителния период за възстановяване на силата и еластичността на опорно-двигателния апарат, нормалната двигателна активност на засегнатата става.

Лечението се извършва в болнични и амбулаторни условия под наблюдението на специалисти – гинеколог, уролог, офталмолог, revmatologa.Zarazhenie хламидиоза изисква лечение на сексуални партньори.

Хламидиалният артрит се отнася до поражение на мускулно-скелетната система на автоимунната природа. С навременната диагноза и лечение, болестта има благоприятен резултат. В случай на късно лечение на лекар и неадекватна терапия, патологията преминава в хронична форма с периоди на обостряне. Това може да доведе до анатомични и функционални промени в засегнатите стави и да доведе до ограничаване на двигателната активност.

ВАЖНО 👩‍⚕️ Опитах всички, всички рецепти от народната медицина, от разтриване с чесън, вани за крака и гимнастика до компрес с урина. Не мога да кажа, че нещо ми помогна особено.  Решението дойде неочаквано ...

---