Реактивен полиартрит

Реактивният полиартрит е възпаление на няколко стави, което се развива в резултат на предадена инфекция и автоимунна реакция на тялото. Патологията принадлежи към групата на ревматичните заболявания. В Международната класификация на заболяванията (ICD 10) тя получава код M02 (реактивна артропатия). Класически за реактивен артрит се характеризира с лезии на урогениталния тракт, както и тялото на опорно-двигателния апарат, който се нарича синдром на Reiter.

Причини

Развитието на заболяването винаги се предхожда от инфекциозно увреждане на урогениталния тракт, червата, дихателните органи. Най-често срещаният патологичен процес се дължи на венерически болести, причинени от хламидии. Тази форма на болестта в повечето случаи се среща при мъже, които имат активен сексуален живот. Реактивната артропатия след инфекции на дихателните пътища и червата се появява със същата честота при мъже и жени.

Тригерите за началото на заболяването включват:

• възпаление на урогениталния тракт, причинено от хламидия, уреаплазма – простатит, уретрит, цервицит, салипингит;
• възпаление на червата, причинено от Salmonella, Shigella, Yersinia, Klebsiella – колит, ентерит;
• възпаление на дихателните пътища, причинено от хламидии, хемолитичен стрептокок, херпес и грипен вирус – синузит, тонзилит, бронхит, фарингит.

Схематична структура на ставите

На фона на хода на инфекциозния процес възникват автоимунни реакции. Имунитетът произвежда антитела не само на патогени, но и на съединителната тъкан на мускулно-скелетната система и други системи на тялото. Циркулиращите имунни комплекси (CEC) атакуват собствените си клетки, причинявайки тяхното унищожаване.

През последното десетилетие е доказано генетично предразположение към ревматични заболявания, включително реактивен полиартрит. В 80% от клиничните случаи патологичният процес се развива при хора с HLA-B27 хистосъвместим антиген. Той причинява патологичния отговор на имунитета към проникването на някои патогенни бактерии или вируси, което причинява автоимунна реакция в много системи на тялото.

Клинични прояви

Реактивната артропатия обикновено се проявява с различни клинични прояви, които определят системния характер на заболяването. Определете следните симптоми:

• поражение на ставите;
• възпаление на пикочно-половата система;
• поражение на гръбначния стълб в илиакия артикулация (сакроилеит);
• екстра-артикуларни прояви от кожата, лигавиците, вътрешните органи;
• системно възпаление на тъканите.

Възпаление на очите с реактивна артропатия

Задължителните клинични прояви на заболяването включват синдром на ставите. Тя се появява 2-6 седмици след инфекцията и се развива в коляното, глезена, малките стави на крака, по-рядко в илюзорната артикулация и ставите на ръцете. Симптомите на поражение на мускулно-скелетната система включват:

• асиметрия на възпалителния процес, рядко в патологичния процес се включват сдвоени стави;
• локални признаци на възпаление – подуване на ставата, зачервяване на кожата и треска над ставата;
• феноменът на синовита е натрупването на течност в ставата поради възпалението на синовиалната мембрана;
• Периартрит – възпаление на периартикуларните тъкани (мускули, сухожилия, сухожилия);
• болка с различна интензивност, по-често скучна и болезнена;
• болезнени усещания възникват в покой и по време на движение, засилват се през нощта.

Основният признак на реактивна артропатия е синдром на ставите

Останалите прояви на болестта не са задължителни за диагнозата. Основната при диагностиката на патологията е откриването на инфекция и последващата реакция от опорно-двигателния апарат. В този случай важен критерий е асептичното възпаление на ставите, без прякото влияние на патогенните микроорганизми. Възпалителният процес се причинява от ЦИК, които увреждат съединителната тъкан на ставите.

Поражението на пикочно-половата система често възниква при възпаление на уретрата (уретрит) и шийката на матката (цервицит). Клиничните прояви включват:

• болка в долната част на корема;
• мукопурулен изписване от гениталните органи;
• усещане за парене при уриниране;
• интерменструално кървене при жени и кръвоизлив след полов акт;
• симптоми на възпаление на простатата и тестисите при мъжете.

Поражението на органите на зрението се проявява чрез конюнктивит, увеит, иродициклит. Едновременното или алтернативно поява на симптоми от ставите, урогениталния тракт и очите обикновено се нарича „рейтър“ триад. Възпалението на зрителния орган включва следните клинични прояви:

• поливане;
• триене в очите;
• усещането за чуждо тяло в окото;
• зачервяване на лигавицата;
• фотофобия;
• намалена зрителна острота.

Възпалителни промени в ставите могат да бъдат открити по време на рентгеновите лъчи

Включването в патологичния процес на кожата се проявява чрез псориатични изригвания, удебеляване на епидермиса по дланите и краката. Ноктите стават крехки, се разпадат и придобиват жълтеникав цвят. Добавянето на кожни лезии към триадата симптоми се нарича тетрад на Редър. При тежки случаи на болестта е възпалително отговор на вътрешните органи – сърцето (миокардит), на бъбреците (гломерулонефрит), нервна система (менингоенцефалит).

Диагностика

За диагностициране на реактивна артропатия са предписани лабораторни и инструментални методи на изследване.

Лабораторни методи на изследване:

• често изследване на кръвта – анемия, левкоцитоза (повишаване на броя на белите кръвни клетки), тромбоцитоза (повишен брой на тромбоцитите), ускорена ESR;
• урината – левкоцитурия (увеличение на броя на левкоцитите) microhematuria (външен вид еритроцити), протеинурия (присъствието на протеин), повишена плътност на урината;
• биохимичен анализ на кръвта – появата на С-реактивен протеин, сиалинова киселина, серумукоиди, докато няма ревматоиден фактор;
• изследване на синовиална течност – увеличение на броя на левкоцитите, дължащо се на неутрофили, високо съдържание на протеини, мътност на течността, докато патогените не се откриват;
• серологичен анализ – откриване на антитела в кръвта и ставната течност на причинителя на инфекциозно заболяване;
• смазка от вагината и уретрата – наличие на хламидия или уреаплазма;
• засяване на изпражнения или храчки – откриване на бактерии и вируси, които причиняват инфекция на червата и дихателните органи;
• PCR-техника – откриване на генетичния материал на патогена в изследваната биологична течност;
• откриването на HLA-B27 гена потвърждава предразположението към ревматични заболявания.

Инструментална диагностика:

• Рентгеново изследване на ставите – стесняване на ставното пространство, ерозии на хрущяла, загуба на костна маса (пери-ставно остеопороза), костен пролиферация (остеофити);
• CT (компютърна томография), ЯМР (магнитно резонансно изображение) – разкрива патологични промени в костите и периартикуларните меки тъкани;
• артроскопия – ендоскопско изследване на вътрешните структури на ставата, което помага да се видят промените и да се получи материал за биопсия.

След изчерпателен преглед се предписва сложна терапия, която отнема 4-6 месеца.

Лечебна тактика

Реактивната артропатия рядко се променя в хроничен курс с навременна започната терапия и пълен курс на лечение под наблюдението на лекар. Консервативната терапия включва борба с причинителя на инфекцията, отстраняването на ставния синдром и екстра-артикуларните прояви на патологията.

Основните групи лекарства за лечение на реактивна артропатия са антибиотици, НСПВС, основни лекарства

Лечението на заболяването се извършва със следните лекарства:

1. антибиотици за контрол на патогенни бактерии – азитромицин, доксициклин, кларитромицин, офлоксацин;
2. нестероидни противовъзпалителни средства за намаляване на болката и възпалителни реакции – нимезулид, мовалис, диклофенак, целекоксиб;
3. стероидни хормони (глюкокортикоиди) при тежка полиартрит със силна болка, периартрит и синовит явления – diprospan, кеналог чрез орално администриране и инжектиране в ставната кухина;
4. основни средства за предотвратяване на автоимунно засягане на съединителната тъкан от групата на цитотоксичните агенти – метотрексат, плаценвил, сулфасалазин.

По време на съкращаването на острия процес се предписват физиотерапия (електрофореза, магнитотерапия, озоцерит) и терапевтична гимнастика, за да се определи положителния ефект на лекарствената терапия. В случай на реактивна венерологична артропатия се извършва изследване и антибиотично лечение на сексуалния партньор, за да се предотврати повторната инфекция.

Реактивният полиартрит принадлежи към групата на ревматичните заболявания с благоприятен изход и рядко срещано хронично развитие. Навременната диагноза и терапия увеличават шансовете за възстановяване. Тежкият ход на заболяването може да причини анатомични и функционални нарушения на опорно-двигателния апарат и да доведе до ограничаване на мобилността на ставите.

ВАЖНО 👩‍⚕️ Опитах всички, всички рецепти от народната медицина, от разтриване с чесън, вани за крака и гимнастика до компрес с урина. Не мога да кажа, че нещо ми помогна особено.  Решението дойде неочаквано ...

---