Синовит на тазобедрената става

Възпалението на синовиалната мембрана на тазобедрената става с образуването на излишък в нейната кухина се нарича синовит. Болестта се проявява при възрастни и се нарежда на трето място след възпаление на коляното и лакътната става.

Патологичният процес може да се развие в детска възраст, докато той има остър прогресивен курс и може да предизвика образуване на ламе. Синовитът на тазобедрената става е по-често едностранчив, като навременното лечение има благоприятен резултат при пълно възстановяване на моторната функция в долните крайници.

Класификация на болестта

Възпалителният процес в тазобедрената става е разделен на видове, в зависимост от причината за заболяването.

1. Инфекциозният синовит е патологичен процес, който се развива, когато бактериите и вирусите навлизат в кръвта и лимфния поток през повърхността на раната на кожата.
2. Реактивен синовит – в тазобедрената става настъпва асептична (без пряко въздействие на патогени), възпаление на имунния отговор на организма към инфекциозни процеса във вътрешните органи с образуването на антитела срещу собствените си тъкани.
3. Травматична синовит – развива поради увреждане или нараняване на тазобедрената става, анормалното функциониране на синовиалната мембрана, която е прекалено разпределя вътреставно течност.
4. Хроничният синовит – възниква при недостатъчна терапия на остър възпалителен процес или при отсъствие на лечение.
5. Транзитен синовит – се появява след бактериална или вирусна инфекция, увеличен физически стрес върху тазобедрената става, е типичен за деца на възраст 3-14 години.

За да предотвратите образуването на хронична форма на заболяването при първия признак на патологичен процес, трябва да се обърнете към лекар.

Причини за болестта

Синовитът на тазобедрената става може да бъде асептичен и инфекциозен. При асептично възпаление синовиалната течност е стерилна, не съдържа патогенна микрофлора. Неговото развитие се улеснява от следните фактори:

• нарушаване на целостта на синовиалната мембрана в резултат на травматизиране на тазобедрената става (дислокация, сублуксация, фрактура, натъртване);
• автоимунна патология, системни заболявания (ревматоиден артрит, васкулит);
• алергични реакции;
• заболявания с неврогенен характер (неврит, невроза, хроничен стрес);
• метаболитни нарушения и метаболитни нарушения;
• заболявания на ендокринната система (подагра, захарен диабет).

Анатомични структури, участващи в образуването на тазобедрената става

Инфекциозният синовит е разделен на неспецифични и специфични. Неспецифичното възпалителен процес, свързани с проникването на патогенни вируси (грип, херпес) и бактерии (Staphylococcus, Streptococcus, Klebsiella). Специфичният артрит се развива поради увреждане на организма като заболявания като сифилис, туберкулоза, дифтерия, антракс. Разкриването на причината за болестта е важно за назначаването на цялостно целево лечение на патологията.

Клинична картина

В по-голямата част от случаите синовитът на тазобедрената става започва постепенно с появата на незначителна болка и увеличаване на ставата поради натрупването на възпалителни ексудати. С напредването на патологията интензитетът на симптомите се увеличава и нарушава пълната моторна активност в долния крайник.

Клиничните признаци на заболяването включват:

• болка в тазобедрената става в покой, с малко физическо натоварване, катерене по стълбите, ходене;
• дискомфорт през нощта, което показва прогресията на заболяването;
• нарушение на движенията в засегнатата става до пълно прекратяване (блокада);
• спонтанни контракции на мускулните влакна на бедрото, повишен мускулен тонус в областта на засегнатата става;
• локално проявление на възпалителния процес под формата на подпухналост, зачервяване на кожата, повишаване на температурата в патологичния процес;
• общо състояние на неразположение, състояние на субферилиране (телесна температура – 37-37,9 градуса).

Синовитът на тазобедрената става при децата се различава от заболяването в по-напреднала възраст. Патологията се развива на фона на бактериална или вирусна инфекция (възпалено гърло, фарингит, тонзилит, отит), често причината за заболяването е интензивна физическа активност. Артритът при детето изглежда светкавица, има силна болка в тазобедрената става с облъчване в бедрото и коляното, особено сутрин. Това води до това пациентът да държи крака си на страната на лезията в огънато състояние и да доведе до противоположния долен крайник. По време на ходене, забележимо куцо, което може да стигне до хронична форма с преждевременно започната терапия. Симптомите изчезват без следа след противовъзпалителното лечение.

Диагностика и терапевтична тактика

Терапията на заболяването се назначава, след като се установи причината за патологичния процес. Основният метод за диагностика е пробиване на ставата за извличане на синовиалната течност и изследване на нейния състав. При инфекциозен артрит ексудатът съдържа патогенни микроорганизми, левкоцити, примес на гной. Асептичното възпаление може да бъде придружено от повишаване на вискозитета на синовиалната течност поради високото съдържание на протеини, понякога се откриват следи от кръв. Освен това са предписани рентгенови лъчи и ставна ехография, артроскопия, цитологично изследване и биопсия на синовиална мембрана.

Здрава ставна връзка от дясната страна и променена от дистрофичен възпалителен процес вляво

Лечението на синовит на тазобедрената става включва:

• нестероидни противовъзпалителни средства (нимезулид, диклофенак, мовалис) – активно повлияват възпалителния процес, намаляват повишената телесна температура, премахват болковия синдром;
• хормонални агенти (преднизолон, дексаметазон) – се предписват в тежки клинични случаи под формата на таблетки и инжектиране за инжектиране в ставата;
• антибиотици (цефтриаксон, еритромицин, цефазолин) – използвани за инфекциозен артрит, инжектирани в ставата по време на екстракцията или изпомпването на синовиална течност;
• инхибитори на протеолитични ензими (контракрили, трасилол) – препоръчва се за въвеждане в кухината на тазобедрената става, предотвратява развитието на усложнения;
• трофични лекарства (никотинова киселина, титразизолин) – подобряване на микроциркулацията, нормализиране на метаболитните процеси в областта на патологията;
• мултивитамини (vitrum, decamit) – подсилват защитата на тялото.

В случай на тежък ход на заболяването със супресиране на ставите, се предписва хирургическа намеса – синьоктомия. В този случай гной, кръвни съсиреци, некротична тъкан се отстраняват от тазобедрената става, въвеждат се антибиотици за унищожаване на патогенната микрофлора. В периода на възстановяване се използват физиотерапия (електрофореза, UHF) и набор от лечебна гимнастика за възстановяване на функционалната активност на крайниците.

Възпалението на синовиалната мембрана на тазобедрената става трябва да бъде диагностицирано в ранен стадий на заболяването. Навременното лечение възстановява анатомичните структури на засегнатата става и пълната й функция. Развитието на хроничния процес влошава прогнозата на заболяването и води до развитие на ламене, унищожаване на хрущялен и лигаментен апарат, постоянно натрупване на ексудати вътре в синовиалната торбичка.

ВАЖНО 👩‍⚕️ Опитах всички, всички рецепти от народната медицина, от разтриване с чесън, вани за крака и гимнастика до компрес с урина. Не мога да кажа, че нещо ми помогна особено.  Решението дойде неочаквано ...

---